За книгата: година / Между „пълната луна и затъмнението“ е някъде по средата. Тя е непредсказуема, недосегаема, непостоянна... луда. Обикновено е необичайно, като паралелен перпендикуляр. Орден никога не е бил един от верните приятели на младия китарист, Тори. И бъдещето му е толкова неизвестна променлива, колкото и тъмната страна на Луната. Мрачна като най-големия й враг, потискащия рок музикант. И демони. И ние не говорим за онези демони, които дебнат в подземния свят, ние говорим за онези демони, които дебнат в умовете ни. Тя крие емоционалната си уязвимост от всички, той крие нейното отсъствие. Тя не може да си спомни, той не може да забрави. Тя не му вярва, той не вярва, тя не вярва. Те изобщо не си приличат, като въздуха и огъня и заедно биха били абсурдна комбинация от несъвместими неща. Цялата надежда е в музиката, може би ще има шанс едно на милиард – първият последен шанс да направиш крачка. От омраза към любов. Или от любов към омраза? Както и да е, огънят не гори без въздух.…